Архивите разказват: Как се е появил Пешеходният мост над Марица в Пловдив
Съвременната му визия му винаги е предизвиквала противоречива дискусия, а темата за неговото бъдеще и към момента е отворена
Сведения за съществуване на мост над река Марица в Пловдив има още от XV в. В плана на Пловдив и околността, изработен през 1827 г. от френския запасен офицер А. Йегершмид, както и в плана на Пловдив по махали, изготвен от Гийом Лежан през 1867 г., е обозначен мост – приблизително на мястото на стария мост.
План на Пловдив по махали, изготвен от Гийом Лежан през 1867 г./ podtepeto.bg
Той е започвал от Малката главна (Райко Даскалов) и е завършвал при улица Карловска. По време на Руско-турската освободителна война, за да спрат настъплението на руските войски към Пловдив, в началото на 1878 г., отстъпващите турци изгарят моста.
Графика на пловдивската гимназия и моста от 1885 г., Old drawing, taken from „The Graphic“, 1885. – podtepeto.bg
Година по-късно, на 23 април 1879 г., хората на майстор Васил Юрговеца го възстановяват и на официалното му откриване присъства дори временно изпълняващият длъжността главен управител на Източна Румелия Аркадий Столипин. В негова чест мостът е наречен „Столипинов мост“.
Мостът на р. Марица. Пловдив, 1892 г. Снимка от албум „Първо българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив, 1892 г.“, подарен на княз Фердинанд І – покровител на изложението. Държавна агенция „Архиви“
По време на втория трус на Чирпанското земетресение, когато една трета от сградите и съоръженията в Пловдив са сринати, старият мост на река Марица остава непокътнат. По-късно над него са опънати медните кабели на първата за Пловдив тролейбусна линия. Рано сутринта на 30 март 1971 г. обаче, вследствие на прииждащите води на реката, той поддава.
Снимка: Бай Иван Карачомака
С пари от цял свят вдигат нов мост над река Марица
Строителството на новия мост започва на 9 януари 1982 г., източно от падналия през 1971 г. стар мост. Той свързва улица „Райко Даскалов“ от южния бряг и улица „Брезовска“ от северния бряг при Гранд Хотел Пловдив. Пуснат е в експлоатация през 1986 г. и официално е наименуван „Съединение“, но малко хора знаят това име. Мостът е първото съоръжение, изградено в България по конзолен начин. Широчината му е 16 м. Строителството му е извършено от фирма „Мостстрой“, а за монтирането на елементите река Марица е била отбивана с временни диги. След завършването му мостът е изпробван да понесе товара от 50 спрели отгоре му танка.
Предназначен е главно за движение на пешеходци и за автомобили при аварийни случаи.
Впоследствие бива покрит с леки метални конструкции от времето на кмета д-р Иван Чомаков и на него е оформена търговска зона. Преустройството е проектирано от Марчо Минев и Димитър Куманов. Поради червено-белите цветове, използвани за декорация на металната конструкция отвън и разположението на прозорците, пловдивчани започват да наричат моста Влакът.
Снимка: Tranh Tran за Акция „Фото Пловдив“
Съвсем наскоро в една от Фейсбук групите със стари фотографии се появиха и спомени от една разходка през 1991 г., когато от моста се е разкривала много по-приятна и зелена панорама. Точно зад гърбовете на двамата младежи можеше да бъде видян плажът на Новотела.
А вие спомняте ли си го така?
Източник: Lost in Plovdiv.
Тази сравнително малко позната английска гравюра (с текст) от 1885 – е предимно свързана със строежа на първия Български университет след Освобождението (в Пловдив, сградата ще познаете лесно).
За съжалени веднага след Съединението инициативата бива преместена в София и Пловдив няма свой Университет до 1945, когато това става цел на Комитета за Културно Издигане на Пловдив. А сградата на „Първия Български Университет след Освобождението“ в Пловдив става една от ведущите и досега Български гимназии.
ГАРАНТИРАНО: За 21 дни ще правите жесток секс като порнозвезда – ще увеличите трайно пениса си със 7 см и ще започнете да получавате ерекция за 3 секунди (твърда като стомана, колкото дълго искате),прочетете повече тук–- https://come.ac/Menstill
Всъщност водещ архитект беше Христо Бакърджиев, негово дело бяха характерните му дебели парапети. Това се случи при соца. Мостът беше изчислен да издържи тежестта на танкове, ако започнем война с агресивния военен блок НАТО. Години по-късно, вече при демокрацията, когато го налазиха уличните търговци, за да ги прогонят, решиха да го направят покрит и с магазини. Проведоха конкурс, захвърлиха го, накрая, вместо на победителя, го възложиха на една, ако не се лъжа, Пенка, която го докара до сегашния му нелеп вид.
ВИНАГИ Е ДОБРЕ И Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА ОТБЕЛЯЗВАТЕ АРХИТЕКТИТЕ. А ТЕ СА ; АРХ. МИХАИЛ БОГДАНОВ , АРХ. ТОДОР АБАДЖИЕВ , АРХ.ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА